В кое време се пише преразказ от името на герой?

Преразказ от името на герой се пише в минало време. Героят разказва нещо, което му се е случило, така както човек разказва преживяно - в минало свършено и минало несвършено време. Сегашното историческо тук звучи неестествено: никой не разказва своя случка с „отивам и виждам".

В кой клас се пише преразказ от името на герой?

Преразказ от името на герой се пише в 5., 6. и 7. клас по програмата на МОН по български език и литература.

Коя е най-честата грешка при преразказ от името на герой?

Героят разказва какво е мислел друг герой. „Стори ми се, че…", „по-късно разбрах, че…" - или отпада.

Трябва ли пряката реч да се преобразува в непряка?

Да. Репликите в кавички стават част от изречението - „Мартин извиква, че идва" вместо „- Идвам! - извика Мартин". Кавичките и тирето отпадат заедно с пряката реч. Това е едно от изискванията, които се проверяват при оценяването.

Преразказ от името на герой - правила и примери

Лист за ученика

Текстът „Ключът“ със задачата отгоре и място за плана. Писан е за този сайт - не е от христоматия, тоест класът го вижда за първи път, а това е половината от смисъла на упражнението.

Ключът

Преразказ от името на герой

Име: ______________________________Клас: ________Дата: ______________

Задача: Преразкажете текста „Ключът" от името на Мартин.

Мартин намери ключа в джоба на старото яке още първия ден на ваканцията. Беше тежък, потъмнял и с една буква, изрязана на халката - Д. Якето висеше в дъното на дрешника от години и никой вкъщи не помнеше чие е.

- Дядо ти го носеше - каза майка му, без да вдига очи от масата. - Остави го където си го намерил.

Мартин не го остави. Цяла седмица обикаля с ключа в джоба и пробва да го пъхне навсякъде: в бараката, в мазето, в стария шкаф на терасата. Ключът не влизаше никъде. На осмия ден реши да попита съседката, баба Стойна, която живееше на площадката отсреща и помнеше всички в блока.

- Това не е от врата - рече тя и го обърна на светлината. - Твърде късо е. От сандък е.

Мартин изтича вкъщи и се сети за нещо, което беше виждал сто пъти, без да го погледне: дървеното сандъче под леглото в стаята на дядо му, което всички ползваха за стъпало. Ключът влезе от първия път.

Вътре нямаше злато. Имаше тетрадки - четиринайсет тънки тетрадки, изписани с дребен наклонен почерк, с дати по горния ъгъл на всяка страница. Първата започваше от една есен преди петдесет години, когато дядо му е бил на неговите години.

Същата вечер майка му дълго седя на пода до сандъчето. Мартин я гледаше от вратата и не влезе. Разбра, че тетрадките са неин баща, а не негов дядо, и че това не е едно и също нещо.

План:

testlabz.net · преразказ от името на герой

Лист за проверка

Критериите на преразказът от името на герой, подредени за отмятане. Същото, което учителят търси в тетрадката, и същото, по което ученикът може да провери черновата си сам.

Проверка: преразказ от името на герой

Време: минало време. Лице: първо лице единствено число.

Име: ______________________________Клас: ________Дата: ______________

Текстът е в първо лице от началото до края.
Времето е минало и не се сменя със сегашно.
Героят разказва само това, на което е присъствал.
Няма чужди мисли, предадени като сигурни.
Пряката реч е преобразувана в непряка.
Няма оценка на другите герои извън това, което героят е видял.

testlabz.net · преразказ от името на герой

Какво е преразказ от името на герой

При този вид разказва един от героите и затова текстът се свива до неговия хоризонт: той знае къде е бил, какво е видял и чул, какво е помислил - и не знае нищо от това, което се е случило без него. Втората дидактическа задача на трансформиращия преразказ е точно тази. Най-често допусканата грешка не е граматична: героят започва да разказва чужди мисли, които няма как да знае.

Как се пише - стъпка по стъпка

1Вижте кой е героят и къде е бил

Отбележете в текста сцените, на които той присъства. Останалите или отпадат, или се предават като чуто от друг.

2Минете в първо лице

„Мартин тръгва" става „Тръгнах". Заедно с глаголите се сменят и местоименията.

3Поставете минало време

Минало свършено за случилото се веднъж, минало несвършено за това, което е текло или се е повтаряло.

4Преобразувайте репликите

Своите: „казах, че…". Чуждите: „каза ми, че…". Кавичките падат и при двете.

5Махнете всичко, което героят не може да знае

Чужди мисли, случки в негово отсъствие, обяснения от автора. Ако са нужни, влизат като „по-късно разбрах, че…".

Готов пример

Ето как изглежда преразказът от името на герой върху текста „Ключът“ от листа по-горе. Същият разказ е преразказан и по другите четири начина, така че разликата между видовете се вижда върху едно и също съдържание.

Преразкажете текста „Ключът" от името на Мартин.

Намерих ключа в първия ден на ваканцията, в джоба на едно старо яке от дъното на дрешника. Беше тежък и потъмнял, а на халката имаше изрязана буква Д.

Попитах мама чие е якето. Тя ми каза, без да вдига очи от масата, че го е носил дядо, и ме посъветва да оставя ключа където съм го намерил.

Не го оставих. Цяла седмица го разнасях в джоба си и го пробвах навсякъде - в бараката, в мазето, в стария шкаф на терасата. Не влизаше никъде. На осмия ден отидох при баба Стойна отсреща, защото тя помни всички в блока.

Тя го обърна на светлината и ми обясни, че е твърде къс за врата и че е от сандък. Изтичах вкъщи. Сетих се за дървеното сандъче под леглото в стаята на дядо, върху което всички стъпвахме и което бях виждал сто пъти, без да го погледна. Ключът влезе от първия път.

Вътре нямаше злато. Имаше четиринайсет тънки тетрадки с дребен наклонен почерк и дати по ъглите на страниците. Първата започваше от една есен преди петдесет години, когато дядо е бил на моите години.

Същата вечер мама дълго седя на пода до сандъчето. Гледах я от вратата и не влязох. Стори ми се, че тетрадките са неин баща, а не мой дядо, и че това не е едно и също нещо.

Какво да се погледне в примера

Първо лице от началото до края: „намерих", „попитах", „изтичах".
Времето е минало, не сегашно историческо - човек разказва преживяно.
Репликите на мама и на баба Стойна са станали непряка реч.
Последното изречение е „стори ми се", а не „разбрах" - Мартин не може да знае какво чувства майка му.

Типични грешки

Грешка: Героят разказва какво е мислел друг герой.

Вместо това: „Стори ми се, че…", „по-късно разбрах, че…" - или отпада.

Грешка: Преразказът минава в сегашно историческо, както при неутралния разказвач.

Вместо това: Минало време. Героят говори за преживяно.

Грешка: Остава изречение в трето лице за самия герой - „Мартин се уплаши".

Вместо това: „Уплаших се." Проверява се с отделно четене само за лицето.